▲ go back ▲
фициално сградата е лицензирана за санаториум през далечната 1931 година. Преди това е девическо училище, за кратко читалище, а през годините на Първата световна война се превръща в болница за туберколозно заразени, макар че по това време е по-скоро дом за такива, тъй като не се получава почти никакво лечение.
През 2007 година е изкупена на търг от млада дама като в продължение на две години се води един вид без собственик. Въпреки това дейността не спира, тъй като санаториумът е единственото заведение за психично болни в околността, която дава шанс за някакво лечение. Заведението е прекръстено и носи името на покойната Ивет Вандеруол, покойна майка и съпруга. Съобразно с модерните стандарти за болнично заведение, за действащо е обявено само западното крило на сградата. Сред обществото санаториумът не се слави с добро име поради крайните методи, използвани за лечение на определени случаи, но никой не смее да сезира определени органи поради факта, че реалните собственици на сградата са влиятелни личности с връзки в почти всички сфери.
Рано или късно обаче някой решава да поеме нещата в свои ръце и мадам Кларк бива арестувана, а с малки изключения семейство Вандеруол напуска страната с цел да предпази честта си. За кратко време санаториумът бива затворен или пред затваряне. Нещата се променят с появата на г-ца Айвс, новата собственичка на сградата, която връща старото име на учреждението, но категорично отказва да го нарича санаториум или лудница. За нея това е един своеобразен дом за изгубили пътя си души, които имат нужда от малко вяра, за да намерят правилния път. До известна степен едва ли е имало друг момент, в който сградата да се завърне към викторианското си минало...