▲ go back ▲
ози списък цели да ви спести много нерви и ровене из интернет в случай, че смятате героят ви да бъде пациент в санаториума. Разбира се, неговото наличие не означава, че трябва да се ограничите само с представените заболявания. Приемето го просто като помощ от страна на екипа за онези, които не знаят къде да потърсят или какво точно искат, както и за възможност да има малко повече разнообразие, защото не е интересно, ако всяка трета диагноза е раздвоение или депресия.

Заболявания, засягащи настроението:
Депресия - в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни; включва липса на настроение, загуба на апетит, умора и чувство на вина, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория. Пациенти с подобна диагноза са потенциални самоубийци или често на прага към развиването да определена мания.
Фобия – диагноза, която не бива да се подценява; изразява се с внезапен, панически и необясним страх, породен от ситуация, околна среда или даден предмет или събитие; фобиите биват три вида – ситуационни, социални и специфични. Фобиите са често срещани и подценявани могат да доведат до сериозни последствия и задълбочаване на проблема. Най-честата причина за зараждането им е тежко минало или неприятна ситуация в миналото. Понякога се появяват и без причина.
Обсесивно-компулсивно разстройство - появяват се натрапливи мисли (обсесии) и повтарящи се действия (компулсии), чрез които човек се стреми да се успокои; пациенти с подобен вид заболяване могат да бъдат интересна гледка, защото за нас действията им може да нямат смисъл (например броене до три, отваряне и затваряне на шкафовете по няколко пъти, вдишвания и издишвания и т.н.), но за тях те са единственото спасение. Пациенти с подобна диагноза често изпадат в истерия при нарушен ред на действията, така че подходът към тях трябва да бъде наистина внимателен.
Преследваческа мания – още едно рядко заболяване, което не достига често до границите на санаториум или клиника; пациентите с подобна диагноза са твърде убедени, че са следени като се делят на две групи – такива, които вярват, че преследвачът им е готов да ги нарани и такива, които са убедени с отправено по техен адрес насилие и очакват всеки момент то да се случи; често този тип мания води след себе си и натрапчиви кошмари с участието на преследвача. Главната причина отново се предполага да е лош спомен или тежко минало.
Паническо разстройство – диагноза, при която често пациентите губят част от спомените си, изпадат в буйни пристъпи и опитват да разберат къде се намират; най-честият източник са лош спомен, който просто не може да бъде изкоренен или забравен или пък заблуждава, че е минало и често просто изкача, разрушавайки из основи новия живот, който е бил изграден. Чести оплаквания приближават заболяването до шизофрения, но те нямат нищо общо.

Заболявания, засягащи личността:
Обсесивно-компулсивно личностно разстройство – за разлика от пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство, тези с личностно такова са перфекционисти, отворени към света личности, които ценят хармония и реда в живота си; пациенти с такава диагноза се виждат като център на Вселената и приемат действията си за правилни и желани, което често обяснява защо не търсят помощ; такива личности са властни, желаят да контролират и налагат мнението си, вечно изложени на стрес и планиращи всичко до последния детайл, често дори разпределят ежедневието си по секунди.
Нарцистично личностно разстройство – диагноза, изолираща трайно индивида от околния свят; тези пациенти са вглъбени в себе си, с часове се любуват на собственото си отражение, суетни са и жадни за власт и перфектност в очите на другите; честа причина е подценяване в ранните години или липса на достатъчно внимание.
Дисоциатично личностно разстройство – заболяване, при което в едно тяло съществуват поне две различни личности със своя история, характер, речник и мислене; всяка личност не се влияе от годините на приемника, нито от телосложението или расата, всяка от тях е една отделна личност; явни симптоми са загубата на памет за определен период от време; човек няма контрол над появата на личностите, те сами се менят една след друга като не е нужно да бъде за минути, съществуват случай, когато дори е било за ден и повече; липсва ограничение на личностите, но е важно да се знае, че всяка се заражда с причина; най-често тежък период в миналото.
Хистерично разстройство на личността – заболяване, изразяващо се в хиперактивност, жизнерадостност, склоността към драматизация на събитията, ентусиазъм и не рядко срещани опити за съблазняване с липса на увлечени или чувства; такива пациенти търсят внимание, влияят се от чуждото мнение, емоционални са, нуждаят се от одобрение и често прибягват до драстични мерки.
Параноидно личностно разстройство – заболяване, характеризиращо се с параноя, страх от преследване, подсилено съмнение и липса на доверие у околните; такива пациенти са особняци; те са свръхчувствителни, лесно може да бъде изгубено доверието им, често игнорират света в опита си да открият улики, с които да подкрепят убежденията си; те са наблюдатели, което ги прави изключително мълчаливи; твърде рядко допускат да се впуснат в емоции.
Шизоидно разстройство на личността – тези пациенти са типичните аутсайдери; диагнозата се характеризира с отдръпване от света, липса на чувства и емоции, отдаване на самота и безразличие, загърбване на социалните контакти, потайност; често този тип пациенти бягат от преоблемите си в измислен свят, който сами изграждат в главата си; там се чувстват сигурни и в безопастност.
Шизофрения – диагноза, бележеща срив в мисловната дейност, следван от остри емоционални реакции; често пациентите с подобна диагноза страдат от халюцинации, параноя, делюзии, не говорят смислено, нито могат да подредят мислите си; мнозина от тях твърдят, че чуват гласове в съзнанието си, които ги тласкат към първичната лудост и проявата на агресия, завършваща често с неочаквани и пагубни последствия.
Диссоциално личностно разстройство – отделяне на индивида от социалния живот на околния свят; такива пациенти са като лишени от емоции; те не изпитват вина от действията си, не се интересуват от чувствата на околните, липсват им основните емоции и чувства.

Синдроми:
Синдром на Стендал – най-рисковата група е тази на творците; пациенти с такава диагноза са силно увлечени в сферата на изкуството и в един момент просто започват да съзерцават, да се вглеждат в детайлите, да търсят красивото у всеки и във всичко, което в един моменти ги води до лудост, до загуба на чувствителност и представа за местонахождение или време.
Посттравматичен стрес – стрес, отприщен при причинена физическа или психическа травма; пациенти с такава диагноза изживяват отново и отново преживения кошмар и им липсва сила, с която да го преборят; при тях настроенията са променливи – в един момент са безпомощни, а в друг – са изпълнени с ярост и желаят да отмъстят, често при даден вид насилие психически настабилните припознават насилниците си у околните.
Стокхолмски синдром – нещо като бич на модерното време; често насилници и похитители успяват да пречупят волята на жертвите си и те започват да изпитват увлечение или близост в тях; тези личности трудно преживяват раздялата с насилниците или похитителите си и вярват в тяхната невинност, защото са убедени, че по собствено желание са били с тях.